Истинската Шипка, на която се разнася викът на опълченците “Грабвайте телата!

Истинската Шипка, на която се разнася викът на опълченците “Грабвайте телата! ” и където е  бил командният пункт на ген. Столетов, тъне в забрава и се посещава единствено от заблудени туристи

Вече близо 70 години тържествата за 3 март се организират не на този знак на свободата, където са се водили най-лютите борби, а на прилежащ връх.

Истината е, че в наши дни, когато се приказва за връх Шипка, се има поради Паметникът на свободата. Само че той е издигнат

и се издига не на връх Шипка, а на връх Свети Никола

За същинския връх Шипка никой нищо не загатва. Той е безстопанствен, зарязан и посещаван от инцидентно заблудили се туристи. Никога не приказват за командния пункт на Столетов, не го демонстрират по малкия екран, не демонстрират къде е била кръглата батарея на Бенецки, тъй като там на една скала има залепена мраморна плоча с надпис:

“От тук, именития връх

Шипка, кръглата батарея на полк. Бенецки, 4 полски 4 фунтови оръдия от Пета батарея на Девета артилерийска бригада бълваше непрестанно огън против врага. Тя разрушаваше вражеските позиции и батареи на Бедек, Демир тепе и Малуша, косеше настъпващите турци.

Подкрепяше интензивно бранителите на източния сектор. На 11.08., в най-критичния миг, обсипа с разрушителен огън турските пълчища,спускащи се от Волинската височина. Изправен в цялостен растеж на бруствера, полк. Бенецки командваше храбро своята батарея и падна пронизан от вражи патрон. Тук 12 опълченци заеха мястото на своите починали съветски братя

Това бяха първите български бойци артилеристи.

Почивайте в величие, скъпи герои.

Вие изпълнихте почтено своя дълг. ”

А ние? Изпълняваме ли своя дълг, като подменяме истината? На същинския връх Шипка на първо време политат камъни и дървета против ордите. Тук е бил опълченецът, който пръв засилил тялото на убития си приятел и се провикнал: „ Грабвайте телата! “

На това място би трябвало да се постави някакъв знак. Още повече че историкът юрист Георги Гавраилов Туртуриков от Стара Загора е изследвал детайлно този въпрос. Чудно е по какъв метод образецът на шипченци незабавно се предава и на бранителите на Свети Никола и Орлово гнездо. 

Трябва да се отбелязя мястото, което е останало откъм Габрово и през което идва помощта,

с цел да бъде отхвърлен връхлитащият съперник

Урато е било толкоз мощно, че доближава до Свети Никола и Орлово гнездо и техните бранители се хвърлят в най-жестоката, смъртоносна, решителна 12-а офанзива на 11 август, с която се взема решение всичко.

Шипченската планина е огромна. Тук всеки връх, всеки дол, всяка пътечка, всяка полянка имат своите названия. От най-древни времена до 1951 година всичко е ясно – има връх Шипка, има и връх Свети Никола. 500 години турците сменят имената на доста местности и върхове, само че Свети Никола оставят. Комунистите обаче не можаха да го изтърпят и 7 години. Можеше ли, когато

българската религия беше най-гонена,

мачкана, тъпкана, валяна, мляна, когато Пастиробогословският институт „ Софроний Врачански “ бе закрит, Софийската и Пловдивската духовна семинария бяха затворени, храмове и манастири – превръщани в свинарници, конюшни, плевници, можеше ли в такова време един връх, обвеян с бойна популярност и обхванат с всенародна обич, можеше ли да носи името на светец?

Изходът е открит. По разпореждане от горе околийската комисия по наименованията се събира с една-единствена точка в дневния ред:

„ Смяна на името на връх Свети Никола “. „ Референтът други Петър Калайджиев рапортува, че вр. Св. Никола не трябва да носи повече това религиозно име “… “ други Петър Калайджиев предложи вр. Св. Никола да се преименова на Столетоввръх “.

Предложението е признато и комисията „ Възлага на Референта ПИК при Общински народен съвет да изпрати дубликат от сегашния протокол (протокол №4 от 26.Х.1951 година) на комисията по наименованията … при Президиума на Н.С. “. Президиумът работи стремително. С Указ №557 от 17.ХI.1951 година п о с т а н о в я в а: „ …14. Връх Св. Никола на Стара планина се преименува на С т о л е т о в в р ъ х ”. Много бързо обществеността възприе това име. Но петнадесетина години по-късно

и Столетов

изпадна в недружелюбност.

Защо? Все си мисля, че повода за това е визитата на Леонид Илич Брежнев. Като разбра за промяната на името, той попита: „ С какво името на един царски военачалник, член на Висшия имперски държавен съвет, консерватор и поддръжник на съветското самодържавие, е по-значимо от това на Свети Николай? “ (В Казанлък и до върха бях преводач на Брежнев.)

За нас – българите, ген. Столетов е име свято, велико, само че наподобява не е такова за Политбюро на Комунистическа партия на Съветския съюз. След визитата на Брежнев върхът като че ли остана анонимен, с цел да се стигне до 1977 година, когато с Указ №1454 Държавният съвет с ръководител Тодор Живков “Пос тановява: „ Преименува връх Столетов на връх Шипка. “

София, 30 септември 1977 година

Получи се по този начин, че два прилежащи върха носят едно и също име. Възниква въпросът:

Какво да се прави

с същинския връх

Шипка? Какво име да му се даде? Взеха да го назовават „ Малката Шипка “, „ Втората Шипка “, „ Северната височина “, Кота не знам коя си. А изходът е толкоз елементарен – връща се името на връх Свети Никола и Шипка заживява със личното си великолепие.

Действително за тия два върха са се водили

най-ожесточените

и кръвопролитни сражения

– за връх Шипка, тъй като на него е ситуиран командният щаб на ген. Столетов, и за връх Свети Никола, тъй като той е най-важният стратегически пункт в Шипченската планина – който го владее, в негови ръце е изходът от сражението, войната и ориста на България. Днес името на върха, издържал най-жестоките пристъпи, съдействал най-вече за успеха и нашето избавление, е изхвърлено и забравено!

Ветераните опълченци по случай 45-тата годишнина от паметните боеве организират празненство на 24 август 1922 година по особено направена стратегия. Панихида за починалите и признателен молебен за живите отслужва Търновският митрополит Филип, който освещава и главния камък за бъдещия монумент. Камъкът е положен източно оттогава съществуващия Спасителен дом. Същият камък на 5 септември 1926 година е изместен и положен в основите на строящия се към този момент монумент с благослова на казанлъшкия архиерейски наместник.

Комисията по строителството дълго и обширно разисква

въпроса къде да бъде повдигнат паметникът

Предложени са трите върха: Шипка, Орлово гнездо, Свети Никола. Комисията се стопира на вр.Свети Никола, висок 1326 м. Одобрен е планът на проектант А. Дончев и скулптора А. Андреев. Строителството се прави при комплицирани, изключително сложни, сурови условия и е приключен чак през 1934 година Откриването става на 26-ти август 1934 година Стекли са се и са изкачили върха над 100 000 хиляди българи. Тържествени речи произнасят министър-председателят Кимон Георгиев и цар Борис III. Точно в 10,30 часа стартира панихидата,отслужена от Старозагорския митрополит Павел в съслужение с Богучарския свещеник Серафим, ръководещ съветските православни общини в България (вече разгласен за светец), Стобийския свещеник Борис, секретар на Светия синод и по-късно определен за Неврокопски митрополит, Знеполския свещеник Софроний, краткотраен заместител на Търновския митрополит, и още доста свещеници.

Отслужен е и признателен молебен,

в който взема присъединяване и престарелият Варненски митрополит Симеон. Цялото това духовенство с тържествени одежди се насочва към паметника. Дядо Павел поръсва паметника и произнася слово от името на Българската православна черква. И с последната дума на словото над коленичилото стохилядно голям брой заехтяват 101 топовни гърмежа от кръглата батарея на вр.Шипка. Истинският връх Шипка се прекланя пред своя другар и го поздравява.

Един от най-тачените светци в Розовата котловина преди 9.1Х.1944 година и изключително през междинните епохи е Свети Николай Мирликийски Чудотворец. Като се почне от най-запад сред селата Турия и Розовец е имало няколко манастира – два от които носят името на Св. Николай и се стигне на изток сред селата Конаре и Козарево, южно от античната цитадела Улинград, където се е намирал

един от най-богатите манастири по

българските земи,

носещ името също на Св. Николай. Братята Вацлав. и Карел Шкорпил го отнасят към Сливенската дребна Света гора.

Христаки Павлович през 1844 прави първо издание на Паисиевата история под наименование: „ Царственик или история Болгарская “. На стр. 70 четем: „ В лето же господне 1454 собра отново султан Магомет армия до 500 000 души. “ Като стига до Пловдив, схваща, че в Туловското поле се крие българска армия. Праща Арап Исуф паша с 15 000 души да избият българската армия.К ато стига до Средна гора, Исуф паша се натъква на манастира Св.Николай, разсипва го до основи, избива всички „ калугере и мирски, щото се бяха скрили. После отидоха в село Турия и разориха. После в Туловското поле влезнаха: где то немаше армия Болгарска, само че простий народ дами и деца се криеха сред гори те. “

Като виждат турската армия, хората доста се изплашили, почнали да се молят горещо Богу, Бог чул молбата им, покрил цялото поле със мъгла, турците почват да се избиват едни други. Избиват се до един и тогава мъглата се подвига.

„ Народ же това знамение видевше популяризираха Бога и ч у д о т в о р и ц а Н и к о л а я “. Тук нас ни интересува това, че още през 1454 година името на светеца е широкоизвестно.

Манастирът “Св. Николай ” югозападно от Турия бил изцяло опустошен,

монасите и

чиновниците избити

Остават купищата камъни от манастира и неговите постройки. Остава надълбоко в душите поклонението пред св.Николай. Българите от Турия и близките села идват тук да се черкуват в деня на светеца. Трябва да се означи, че това става на 9 май – Летни Никулден. И защото това е бит в доста селища от Долината, аз съм податлив да приема, че култът към св. Николай в Розовата котловина е обвързван с откупуването, преместването и най-тържествено посрещане на неговите мощи на 9 май 1087 година в гр. Бари, Италия. Светецът е уважаван както от православните, по този начин и от католиците.

Лично аз посетих руините на 25 май 1960 година т.е. 506 години след разрушаването на манастира. Море от люляци. Те към този момент прецъфтяваха. Люляците край манастирските руини бяха обкичени с конци и парцалчета. Идвали са дами от близките села. Черкуванията по това време бяха неразрешени. Остава името. Свети Никола се назовава местността, това име носи един връх в Средна гора, а също по този начин и проходът през Сърнена Средна гора се назовава Светиниколски.

В местността Кръстец, Шипченско, в миналото е имало храм и манастир “Св. Никола ” и от незапомнени времена тук се събирали доста християни да се черкуват на Летни Никулден. Сега там е останал един побит камък с кръст, издълбан на него.

На към километър източно от с. Енина също е имало манастир “Св.Николай ”. Енинци чествали празника на Летни Никулден. В този манастир имало огромни скрипториуми, в които духовници-граматици преписвали богослужебни книги. Вероятно Енинският пергаментен деятел е бил преписан в тоя манастир, тъй като черквата “Св.Параскева ”,в която е открит, тогава още не е била издигната. Като пренасяли мощите на Михаил-Воин, спрели за отмора в манастира.

Цар Калоян го посетил

и богато дарил

Тук на камък е забит кръст към метър, метър и половина. Сега добродетелят на Енина Добромир Гущеров на това място е построил параклис. Местността и до ден сегашен се назовава Манастирят.

Единственият оживял и възобновен манастир в Розовата котловина е манастирът “Св. Николай ” над гр. Мъглиж. Трябва да се означи, че в Средновековието в Мъглижката планина е имало комплекс от 7-8 манастира во главе с манастир майка.

Вижда се, че Розовата котловина е била осеяна от манастири с името на свети Никола. Чудно ли е тогава,че най-високият връх на българската всеотдайност над град Шипка също от хилядолетия се назовава Св.Никола? Тук на 9, 10, 11 август 1877 година са се водили най-ожесточените сражения. Българските опълченци и съветски бойци са се хвърляли в пердах с увереността и вярата, че св. Никола няма да допусне

върхът да бъде

овладян от съперника

Кому е нужно да продължаваме с тая замяна, илюзия, неистина? Може ли с тях в младото потомство да построяваме високи морални качества и същински национализъм?

Време е президентът да извърши своя дълг и да възвърне географската, историческа и морална истина за двата върха.